2. Хидра
Първата, най-стара и най-известна хидра е хидрата от Лерна. Тя живяла в Гърция преди повече от 3000 години, пазейки един от входовете към подземното царство. Майка й и татко й били Ехидна и Тифон, а баба й - богинята на земята, Гея. Лернейската хидра имала много глави - колко точно никой не знае - едни твърдят, че първоначално главите й били девет, според друг били толкова моного, че нямало човек, който да успее да ги нарисува всичките върху глинен съд. Хидрата била отровна - всяка глава имала по една зловеща паст, украсена с остри като бръснач зъби, между които се подавал раздвоен език, от който капел отрова. И не само устата на Хидрата била отровна, ами и дъхът й, че дори стъпките на ноктестите й нозе. Хидрата имала тяло на дракон, само крила си нямала. Но те не й трябвали, тъй като тя обичала водата, живеела по блатата около Лернейското езеро и й липсвал благородния повик да лети.
Смъртта си Хидрата намерила от ръката на Херкулес, който бил изпратен от Евристей именно с тази задача. Битката се оказала трудна за Херкулес, тъй като не само на мястото на всяка отсечена глава пораствали по две нови, ами и една от главите на Хидрата се оказала безсмъртна. Огнените стрели, с които Херкулес подходил първоначално, само ядосали чудовището и то увило опашката си около героя. И ако не бил импровизирания противогаз, който Херкулес си бил стъкмил, покривайки с плат носа и устата си, отровата на Хидрата щяла да го довърши.
След като се озовал в прегръдката на чудовището, Херкулес се видял принуден да извика помощ - това бил племеникът му Йолай. Именно на Йолай била идеята да обгарят чуканчетата на отрязаните глави, за да не се появяват нови глави на тяхно място. Това наистина се оказало ефективно и когато покровителката на Хидрата - Хера - разбрала, че съотношението на силите вече не е в полза на питомницата й, изпратила на Херкулес гигантски рак, който се опитал да му защипу краката, но бил премазан под могъщото Херкулесово стъпало.
Когато на Хидрата й останала само една глава - онази, която била безсмъртна - Херкулес я отрязал със златен меч, даден му от Атина - по всяка вероятност вълшебен, защото безсмъртието на главата не му попречила да мине през шията й като през масло и да я запокити на земята.
След като Херкулес приключил с хидроклането, той закопал безсмъртната глава в земята и поставил отгоре огромна скала, а върховете на стрелите си топнал в кръвта на Хидрата. От този ден насетне стрелите му правели рани, които никога не зарастват.
Всичко това било много отдавна. Майката на всички хидри - Лернейската Хидра - оставила гнездо с хидрови яйца в блатото си и след няколко столетия от тях се излюпили девет малки, вресливи хидрички, които обичали да се цамбуркат в блатото и да играят на лапни-водно-конче. Когато поотраснали, обаче, гладът им порастнал, а и нали всяка от деветте хидричка имала по девет глави, което правело общо осемдесет и едно гърла за хранене, та малките чудовища плъзнали из околността да си търсят препитание, преди всичко под формата на откраднат добитък и от време на време някоя млада девица. Гърците, естествено, не били доволни, пък и цялата история с убитата Хидра, на мястото на която се пръкнали девет нови такива, им взучала познато от разказите на Херкулес, та параноята съвсем ги ударила и те прокудили децата на Лернейската Хидра в подземното царство.
От там насетне следите на хидровото потомство се губят. Зная само, че днес можете да откриете семейства хидри във всяко по-застояло блато в Света на Митовете. Както и в зората на техния вид, те все още изпълняват същатасоциална функция - пазят проходите, които свързват подземното царство с горния свят. Но сега те са много по-спокойни и събират отровата си в специалните се подгърлени джобове, вместо да я пръскат наоколо - все пак в Света на Митовете не живеят кръвожадните гърци, които да насъскват боговете си по тях. Сутрин майките и татковците хидри ходят на работа и дежурят от светлата страна на всеки от проходите, като се грижат душата на някой заблуден жив да не прескокне неочаквано отвъд воала. А малките хидрички ходят на училище, където совите и бухалите с цайсите ги учат да си прибират отровните лиги в устата, да реват страшно и да пеят хорови песни.
Тъй че, ако срещнете хидра, преди да налитате да режете главите й, първо проверете, какво пази, и бъдете сигурни, че го прави за ваше добро.
Сега ви пожелавам лека нощ! До следващия път, когато отново ще побродим под трите слънца, греещи от тренарната си звездна система над Света на Митовете!