Отвъд свършека на света 01, Глава 03., Rogger Dojh
2011-01-12 18:56:32;
book, scf, български, Отвъд свършека на света 1, Rogger Dojh, Отвъд свършека на света 1, Rogger Dojh
Отвъд свършека на света 1
Автор: Rogger Dojh
,-~~-.___.
/ | ' \
( ) 0 It was a dark and stormy night...*
\_/-, ,----'
==== //
/ \-'~; /~~~(O)
/ __/~| / |
=( _____| (_________|
* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи
3.
"Обичам я. Не я познавам и никога не съм я виждал, но стомахът ми се свива, когато мисля за нея. Това е усещането на първата любов, когато получаваш див оргазъм, че си гепил гаджето за ръка. Сънувах я няколко пъти и всеки път една и съща - с млечнобяла кожа и огромни черни очи. Последният път я ебах - беше в някаква древна монументална сграда с мраморни колони, насред огромна зала. В центъра се намираше широко легло, покрито в пух и възглавници. Едва, когато доближих, успях да различа сред тази ужасна бяла купчина голото момиче. То седна и ми отправи най-невероятния поглед на света. После се облиза. Беше гримирала срамните си устни (естествено прилежно обръснати) и гърдите си с тъмно червило. През кръста й минаваше кожен колан и беше обута с лъскави обувки с висок ток. Докато я зяпах безумно, тя свали едната и прекара токчето между карката си. ..."
R.J. спря да пише за момент и се зазяпа замислено през джама. Долу на платцдарма маршируваха някакви войничета и някакъв шибан педераст ги командваше. "Аре, ще скипна ебането, че е много компорментиращо", реши R.J. Нямаше намерение да дава дневника си на някого, но щом го е написал беше ясно, че все ще бъде прочетен.
"... Само накрая стана малко гадно. 'Щото очите й се превърнаха в пички и дори ми достави удоволствие да й го натикам в главата - не в устата, а направо в главата!"
R.J. стисна слепоочиятата си с четири пръста.
- Миррно! - долетя от платцдарма.
- Абе да те еба и в путката лелина! - отговори напосоки R.J. и стана да се разкара нанякъде.
/*
** Какво ли да напиша? Трябва да ходя на зъболекар. Боли ме един кьтник.
** Когато човек има някакви болежки, не може да мисли за нищо друго!
** Направо се парализира. В момента си проветрявам зъба. Страхотно забавно.
** Мая се е разгонила, подобно на стопанина си. Какво да се прави? Хормони!?
** Направо ми иде да си бия едно кроше, може и на Гошо
** (ще свърши същата работа)
** Мими
*/
Валеше дъжд, ама слабо. Беше някъде към обяд и R.J. се мотаеше по улиците на Крайречното. Чудеше се, какво да прави и къде да се дене, че да не умре от скука. В общежитието не му се прибираше, защото там по дефиниция беше по-лайняно от всяко друго място. Накрая се запъти към плажа, където имаше бар на самия бряг. 'Д'ееба и скапаното време. Веднаж да няма какво специално да правя и то да завали'. Морето се появи в далечината, сред влага и дъждовни капки. 'Нещо не е наред с мозъка ми. Прекалено много сънувам и то все прекалени глупости'. R.J. нагази в мокрия пясък и тръгна покрай дюните. И тогава пред взора му се разкри прекрасна картина! Навътре сред морските вълни, потулена сякаш в ефирен воал от несподелени любовни тайни, танцуваше дивна русалка, копринените й коси се развяваха като тръпка в душата на влюбен поет, а ръцете й се извиваха, сякаш се искаха да извят формите на Афродита сред водните пръски.
Всъщност това беше Ани, която едновремено се къпеше и се опитваше да привлече към брега някой зелен мъжкар от дълбините, за да я ебе (Според мен, дори да излезеше тюлен, се тая). R.J. преглътна. След това се сепна, когато разбра, че момичето се е обърнало и го гледа.
- Бла-бла-бла... - долетя до него през прибоя. - Бла-бла?
- Какво? - извика в отговор R.J. и се приближи до водата.
Ани крачеше към него и гърдите й се полюшваха в такт с движенията й. От мокрите косми по пичката й капеше вода. Кожата й беше снежнобяла ('Като в съня ми!'), а очите черни и огромни ('Точно като в съня ми!').
- Водата е страшно топла. - говореше тя. - Що не се изкъпеш с мен?
R.J. се притесни. Гледаше я направо в лицето.
- Ами, не знам. Не съм свикнал да се къпя в такова време.
- И без това целият си мокър.
Ани отметна коса с плавно движение и застина с наклонена глава.
- Страшно си притеснителен. Как се казваш?
- R.J.
- Ronald James?
- R.J.
- Аз пък съм Ани. Отивам във водата, че тук ми е много студено. Идваш ли?
R.J. пое въздух и без да се съблича се затича подир лъскавото дупе.
През това време седях на кръгло столче до бар-плота под навеса и зяпах разиграващата сцена. Чаках Елби и още едно-две важни лица, заради което бях изгонил останалите посетители. И пиех топъл пилешки бульон. Когато малката отведе пикльото в подводния свят да се чивтосват, почти се бях надървил. Т.е. се поразвеселих.
Кобол взе да бърше някакви чаши от другата страна на плота.
- Я надуй малко. - казах.
След като наду, той се върна да си бърше чашите и ме попита:
- Онва дупе знаеш ли го?
- Не съм го мяркал.
- От острова е. Дошъл е да учи програмиране във факултета.
- Верно? Тоя наред ли е? Я надуй още малко.
(слушахме Alanis Morissette или там както се пише)
- Наел е стая във Военното, че е по-евтино.
- Да не си му баял, че знаеш толкова много за него?
- Кисне редовно тук. Заговаряли сме се.
- Браво. Що не си го питал, дали като бие чикии се гали по ануса?
Кобол помълча малко.
- Много си кисел.
- Сигурно е щото сутринта бях с Кислека. Надуй до зуко и дай да не говорим за пикльовеца лелин. А, чакай. Знаеш ли откъде идва лафа 'путка ти лелина'?
- Не.
- От Ленин.
Елби пристигна първи. След него до бара паркираха две луксозни лимузини, едната на LaiBachs а другата на Kadiar. От едната слезе възрастен мъж със стоманеносива коса и властна осанка, придружен от трима бодигарда. От втората се измъкна само един зализан хомосексуалист с обица на дясното ухо и начервени устни. Той гледаше страшно и по никакъв начин не се опитваше да прикрие оръжието под мишницата си.
- Старчето е шефа на източното крайбрежие. - изкоментира Елби. - А педи държи "Хиляда и една нощ" в Мийоми. Ела да ви представя.
- За какво точно става дума? - попита сър Лонселат, след като се бяхме настанили удобно около кръгла масичка на специално изнесени меки столове. - Елби спомена, че имате хубава стока на изгодни цени.
- Водорасли. - отговорих. - Млади и диви създания от Рифовете. Наловени са тази година. До сега ги пласирахме на Острова, но положението се промени. Сменили са се някои ключови видни личности от управлението.
- Звучи интересно. Как ги ловите?
- Имаме няколко бази, от които в Рифовете излизат специално обучени момчета. С мрежи и някои хитрости.
- Момичетата ползвани ли са?
- Повечето не.
- Колко искаш на парче?
- Три бона. Имаме няколко и по четири. Най-младите.
- А с колко разполагате?
- Трийсетина.
Настъпи тишина, през която всеки отпи от питието си.
- Бих желал да ги видя. - обади се педераса.
- Естествено. Можем да тръгнем към аквариумите веднага щом кажете.
- Имате ли да ни предложите още нещо?
- За сега не.
- Тогава да вървим.
Облаците се бяха разкарали и слънцето отново напичаше. Докато ставахме забелязах, че Ани и пръдльото са изпълзяли на сушата и се клатят диво. Гостите ни се загледаха натам.
- Какво е това? - поинтересува се сър Лонселат.
- Известна киноактриса. Репетира.
- Кой филм снимате в момента?
- Мокрият Ужас или Страшното Детство на Едно Дете.
- Тя ли е детето?
- Тя е сестра му. Израстват в малко крайморско село. Една нощ излизат морските хора и изяждат семейството им. Детето го отвличат, а сестра му става жертва на човешката жестокост и най-вече на един ненормален везир.
- Това май трябва да се е случило преди двеста години.
- Горе-долу...
- Звучи ми гнусно. - обади се педераса.
- Нека побързаме. - намеси се Елби, тъй като бяхме спряли, увлечени от разговора.
Докато пътувах с Елби в лимузината му към частното имение, където съхранявахме водораслите, слънцето на небето започна да се топи и да се стича зад хоризонта, докато не стана съвсем тъмно. Дори се наложи да спрем за малко, докато не изгря една огромна луна и не разля сребърното си сияние. Преди да стигнем изгря и втора, а по-късно и трета и четвърта и още достатъчно, за да покрият цяла дъга в небосвода. След това една залязваше, а друга се появяваше. Около тях светеха големи кълкото юмрук звезди и халогенната им светлина играеше в пълен хаос.
Copyright (C) 2020 dojh.net | rogger@dojh.net