6тата Мечка, Част първа, 21

2011-01-25 12:13:27; 6тата Мечка, Rogger Dojh, 6тата Мечка, Rogger Dojh, book, scf, български

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

21. Кучи Гъз - Долината на Смъртта - 15. април 2307 г. 08:00 PM

Около Жълтата Пирамида (малка) трептеше сияние. Детето и Принцесата седяха на меката земя до нея и я съзерцаваха очаровани. Детето бе обяснило на Принцеса Белолика, че когато това се случи, около Жълтата Пирамида (малка) се появяват разни образи, които можеш да наблюдаваш с часове и да им се дивиш. За сега обаче нищо по-особено не се виждаше.

Свежите стръкове в Гнилочната Горичка вече се извисяваха като зелени кули във вечерния морав здрач и пръскаха благоухание и призрачна светлина над цялата долина.

Мъртвеното Езеро бълбукаше в центъра си и съскаше по краищата. Водни лилии като заупокойни свещици се плъзгаха неспокойно по повърхността и припламваха.

Брега на планетата, назъбен като старческа уста, а на места загладен от космическите приливи, светеше, сякаш покрит с планктон, и някои от по-странните същества, които живееха там, бяха наизлезли, накацали или припълзели и очите им отразяваха бурната светлина на нещо, което приближаваше от космоса. Гледаха огромната космическа вълна, която щеше да се разбие на брега и да изхвърли своя полуразрушен товар.

Жълтият Жираф на Крила изпърха нервно от дупката във Високата Скала, която обитаваше и се опита да покръжи около Жълтата Пирамида (малка), но Детето го замери с камък и гадината се махна. Гладкото му, лишено от крака тяло се плъзна в здрача към брега, където всички бяха прекалено ангажирани с друго, и не му обърнаха нежелателно внимание. Крилатият Жираф никой не го обичаше, защото приличаше на кон с дълъг врат и крила (и без крака, но това беше положителна мутация; повечето му предци, които с труд бяха доживели до една година, подскачайки безспир като бълхи, до един бяха ликвидирани в моменти на бавен скок от Конеубийствената сила, грижеща се в Долината на Смъртта да не стъпи конски крак; Жирафът Крилат добре знаеше, че само *прилича* на кон, но очевидно всички, дори природните закони, предпочитаха да се презастраховат, отколокото да рискуват коне с изкуствено разтеглени шии да покварят почтената земя).

- Защо го изгони? - попита Принцеса Белолика. - Виж колко е красив, с тези златни антенки на главата и с ефирните виолетови крила!

- Кон с антенки, що е то - натърти Детето и изръмжа демонстративно след Жирафокрил. После се почеса над израстъка, който още малко бе напреднал по тайнствената си треактория.

- Защо толкова мразиш конете? - попита невинно Белоликата Принцеса.

Детето я зяпна в недоумение.

- Защо какво? - недоразбра то.

- Ами, всеки път, когато кажеш "кон" и от устата ти се отронват по няколко змии, гущера, жаби и всичките са ужасно отровни, лигави, гнусни и напълно е ясно, че са прекрасни в сравнение с това, което според теб е един кон - после добави, когато Детето повтори "кон" и с озадачен вид се опита да погледне към устата си. - Метафорично казано.

- Конете са съдадени, за да умрат, при това по особено жесток начин - обясни Детето. - Да ги застрелват с парадни патрони или да ги концептуират. Ти си странна. Никога ли не си виждала кон?

- Виждала съм, разбира се! - оживено отвърна Принцесата. - В двореца имаме коне, дори са ме учили да яздя.

Детето се сгърчи от погнуса и леко се отдръпна от Принцеса Белолика.

- Ти си ЯЗДИЛА КОН???

- Да?

- Знаеш ли какво е Гигакон?

- Хммм...

- Трябва да си учила история на Галактиката.

- Възможно е... Но там никъде не е ставало дума за коне!

- Сигурно е била цензурирана - Детето все още бе потресено. - Ама ти много ли си яздила?

- Не, десетина пъти.

- И един път е много - убедено констатира Детето и изведнъж посочи към Жълтата Пирамида (малка). - Виж, започна се!

И един призрачен силует на кон в пространството над Пирамидата биде брутално разкъсан на две, след което видението бе отвеяно от мистичен вятър. Непознато цвете разцъфна за секунди и в чашката му имаше малко конче, което се сплеска между два огромни пръста, нахлули безцеремонно в полезрението. Стадо морски кончета преплува по диагонал, но бе погълнато от ужасна рогата риба с изцъклени стъклени очи. С парадни фанфари бе застрелян политнал кон-дор. Група увити в черни мантии глупостници (санът им личеше по знака, избродиран на дясното им рамо) хвърлиха в огъня няколко конституции. Ужасно гигаконско пипало се провираше през виденията и се пъхаше в задниците на всички, които случайно се озоваваха на пътя му и те пищяха пронизително.

- Ужас - успя да отрони отвратена Принцеса Белолика.

- Ето затова мразим конете - заяви Детето и й направи жест да мълчи и да гледа.

Конски мухи късаха настървено месо от нечие тяло, но бяха размазани от огромна длан.

- Нарочно го правиш, нали! - възкликна Принцеса Белолика, излъчвайки силно недоволство. Образите около Малката Жълта Пирамида се смениха рязко. В момента там някаква дива амазонка блъскаше главата на Детето в земята, докато със зъби разкъсваше корема му. - О, извинявай - стресна се тя.

Детето обаче не се беше обидило. То бе озарено от прозрение.

Бурна сексуална сцена пробяга в сиянието. Принцеса Белолика сбърчи вежди, тъй като за миг й се стори, че разпознава необяснима прилика с някой полузабравен в лицето на женската.

Детето се изчерви, скочи на крака и без да каже нищо се отправи към Космическия бряг, където прииждаше Вълната от Космоса.