Спящата катерица, Глава 05., Rogger Dojh

2011-02-06 16:42:54; book, scf, български, Спящата катерица, Rogger Dojh, Спящата катерица, Rogger Dojh

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се
на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за "Freudiana"
и
на Том Кланси за "Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

5.

- А кога ще дойде? - попита Аскър. Беше подпрял брадичка на дланите си и лежеше по корем върху персийския килим на нечистотията.

- Ами тя ме навестява най-вече в неделя - отвърна му Малкия Зеленясал Дух. - Тогава е най-спокойно - в радиус от километри не остава жива душа.

- Значи казваш, че е хубава! - Аскър въздъхна замечтано.

- Истинска красавица! - потвърди Малкия Зеленясал Дух. - Има две прекрасни, кръгли очи! Очи, черни като нощта, и в тях проблясват само две дяволити пламъчета.

Аскър веднага си представи Криси.

- А, не - прекъсна го Духа, който по свръхестествен начин беше прочел мислите му. - Косата й е зелена и усойна като на гъста гора... - в гласа му се прокрадваше копнеж. - Освен това е мъничка, съвсем мъничка, колкото мен, а не колкото теб.

- Аха.

Настъпи кратка тишина. Батман се плъзна безшумно покрай Аскъровото лице и го обърса със студени криле. Аскър му кресна нещо обидно.

- Тя обеща да се оженим и да си имаме деца! - продължаваше с отнесен глас Духа. - Много-много Малки Зеленясали Духчета, които ще изпълнят света...

Ключът на килията се превъртя, вратата се отвори и след изтракването на копанката с храна бързо се затвори. Щрак!

Аскър отново погледна Духчето. И то, като него, беше подпряло с ръце брадичката си, с лакти на колената, а безплътните му крачета се клатеха, провесени от камъка.

В този момент Скелетът започна да разправя приказки на ужасите и Аскър насочи вниманието си натам.