6тата Мечка, Част първа, 25

2011-02-26 18:09:12; 6тата Мечка, Rogger Dojh, 6тата Мечка, Rogger Dojh, book, scf, български

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

25. Земя - България - вилна зона Симеоново - 15. април 2307 г. 09:30 PM

О-Гош и Злият Дълъг седяха около масата в Опасната Кухня (* Опасната Кухня, bg - The Dangerous Kitchen, б.пр.) и ядяха качамак от една огромна купа. Люти чушки като зелени блатни риби плуваха в маринадата си в буркан, оставен до качамака; две нахапани глави лук се въргаляха върху къс вестник, а на заден план на горната лавица на етажерката зловещо мекотееше редица плесенясали дюли. Бутилка Розе от Радкиния Бряг стърчеше полуизпита в ъгъла на масата и две пълни чаши пречупваха в розово светлината.

Жорко седеше на земята и наблюдаваше с раздразнено очакване храната на масата. Антените на главата му се бяха изпънали като струни и излъчваха: "Дай, дай, дай ....".

Серафим доста по-нагло се опитваше, мячейки пискливо, да прехвръкне от гърния ръб на вратата, която бе избрал за база, и да кацне направо в купата с качамак, но Злият Дълъг и О-Гош постоянно го гонеха.

- На Серафим му е пораснала зурла - обади се О-Гош и се огледа назад към крилатата котка.

- Мда - отговори Злият Дълъг с пълна уста и добави, когато преглътна - сигурно защото в стомаха си има черна дупка. 'Баси, к'ви количества изяжда тая гадина. 'Ма верно му е розов носа, съвсем е заприличал на зурла.

Серафим отново скочи и разпери крила, О-Гош го бутна във въздуха и Серафим се приземи върху Жорко. Жорко раздразнено го перна с лапа по главата и се махна от стаята.

О-Гош и Злият Дълъг продължиха с вечерята. В това време малък топчест санитарен робот домъкна отнякъде стара тенджера, пълна с мухлясали спагети и я бутна зад етажерката. Тук беше Опасната Кухня и някои от нещата, които живееха самостоятелен живот под масата и в по-тъмните ъгли, наистина можеха да навредят на някой, който не внимава.

Изимаха пет минути в относителна тишина.

- Граааааа! - ревна изведнъж отвън Птицата Предупредител от Алдебаранската смокиня. - Антикон 1 се връща, грааааааааааа!

- А, довел е Милейди! - скочи веднага Злият Дълъг и преди да излезне от стаята изпи на един дъх останалото вино в чашата си. О-Гош също стана и го последва.

На двора се беше спуснал мрак и пролетен хлад вееше от планината. Дворната порта се отвори и пропусна висока и стройна тъмна фигура, последвана от Антикон 1. Зад гърба им Синята птица, която ги бе докарала, изпляска с крила и прехвръкна към гнездото на покрива на къщата.

Фигурата направи с горда походка няколко крачки по пътеката. Голямата широкопола черна шапка, чиято периферия скриваше лицето на новодошлата, сякаш хвърляше допълнителен воал от сенки. Загадъчната личност бе загърната с черно кожено наметало и обута с високи черни ботуши.

Фигурата се спря на няколко стъпки от посрещащите и остър поглед надникна изпод шапката. Антикон 1 побърза да излезе напред и рече:

- Запознайте се, това е Милейди.

О-Гош стисна протегнатата й ръка по свински и се представи, а Злият Дълъг се поклони и изрече официално:

- Злият Дълъг. За мен е удоволствие!

- Приятно ми е - разнесе се решителен и малко рязък глас изпод шапката. - Няма ли да влезем, защото ми е студено?

О-Гош отвори вратата на къщата пред Милейди. Впечатлението за достойнство и достолепие, което присъствието й внушаваше, бе нарушено единствено, когато тя се препъна на прага и за малко да падне и да се пребие.

Без да се бавят, четиримата се настаниха в Светлата стая.

Милейди съблече наметалото си и свали Шапката-покривало, разкривайки най-сетне лицето си. В тон с цялостния си черен стил, там тя беше поставила ужасно много мрачен грим около очите и тъмно червило на устните си.

- Защо си се гримирала като онея от Kiss? - спонтанно зададе първият изплувал в главата му въпрос Злият Дълъг, но погледът, с който Милейди го прониза, можеше да се преведе единствено като: "Грешен въпрос. Ще бъде запомнено".

Милейди се настани на дивана под прозореца и пое подадената й от О-Гош чаша с вино. Когато и другите насядаха по диваните и креслата, тя каза:

- Да караме по същество. Какъв е проблемът?

- Вие кажете, драги ми Маркизе - обърна се на Високо-Благороднически Изказ Злия Дълъг към Антикон 1, тъй като се бе смутил от собствената си нетактичност и не искаше да разговаря с Милейди.

- Така да бъде, Ваша Светлост - отвърна Антикон 1, след което продължи леко насечено в нов изказ, който Злият Дълъг веднага определи като Игрив Изродски. - Уважаема Милейди, Вие сте много глупава, но въпреки това може би Вашите мизерни познания по филология ще ни помогнат да разрешим загадката на едно пророчество.

Милейди, явно запозната с Игривия Изродски Изказ не остана по-назад и отвърна:

- Ти си по-глупав от мен, Антиконе, защото в главата ти няма нищо друго, освен гъз. А аз съм сто пъти по-умна от тебе.

- Не си сто пъти по-умна от мене, защото си сто милиарда пъти по-глупава от мене и това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че си ужасно проста.

Млейди бе сразена от това внезапно откровение и за миг замълча. Антикон 1 се захили, но извднъж извика силно, защото Милейди отмъстително го ощипа по крака.

- Ох, маааа - каза той. - Добре де, не си чак толкова глупава.

- Та кажи сега, какво искаше да ме питаш.

След тази ритуална размяна на оскърбления всички приеха сериозен вид и Антикон 1 накратко разказа за ситуацията, в която се намира Галактиката, за 6тата мечка и за пророчеството, което трябва да им помогне да я сразят.

- "Много мозъци мислиха мъдро. Май много мъчно ще мъртвите мечката. Методът е мърляв, но може да мине. Минете мирно между минаретата Машах-Аб-Минет. Мигнете към моравия Матраз. Мийте меса в морето на Мъртвите. Май мърка маца? Мяу мляска медузи-май. Маца мята мълнии, мълнии могат много милосърдно да минат в мозъка на мечката и майка й мечешка, ако не мре." - завърши с текста на самото пророчество Антикон 1.

- А вие защо сте решили да унищожите 6тата мечка? - попита Милейди. - Едва ли е по силите ви, следкато цялата военна сила на Галактиката едвам я удържа.

- Чувала ли си за Гигакон? - попита я Антикн 1.

- Естествено, чела съм Епопея на забравените коне. Даже съм писала подробен литературен анализ по нея.

- Всъщност по онова време двамата със Злия Дълъг живеехме в Периферията и тъкмо бяхме основали Стъклопакетния рицарски орден. Тогава бяхме известни с други имена.

Милейди повдигна с недоверие вежди.

- Да бе да, глупости - рече тя.

- Глупости? - отвърна Антикон 1. - Съвсем накратко, през последните двеста години все повече увеличаваха продължителността на живота по генетичен път. След битката при Конярника се наложи да приемем нови личности, защото всички много хубави хора ни намразиха, задето им спасихме задниците. Обединените Галактически Военни Сили - продължи да разказва Антикон 1 - по онова време се бяха осрали напълно с Гигакон и след като им свършихме черната работа, поне успяхме да си издействаме новите имена и си удължихме продължителността на живота, вместо да ни премахнат като свидетели на пълната им некадърност. Всъщност мисля, че го направиха не толкова от добронамереност, а защото ги беше страх да се изправят срещу унищожителите на Гигакон, пред който самите те бяха безсилни. И това беше разумно от тяхна страна. Тайните сили на Стъклопакетният Орден бяха достигнали размери, които е трудно да бъдат обхванати от представите ни в днешни времена. Един конфликт между нас и Галактиката би имала катастрофални последици.

- Както за Галактиката, така и за нас - добави Злият Дълъг. - Оттеглянето ни от Стъклопакетното върховенство бе част от компромиса.

Милейди все още гледаше недоверчиво. Тези ненормални около нея все едно твърдяха, че са синовете на Чингиз Хан.

Тук се намеси О-Гош, който, както обикновено, имаше прекрасна връзка и беше преровил всичко свързано с Милейди в информационните бази на планетата.

- Ти си влизала във връзка с Глупостната планета, нали? - попита неангажиращо той.

Милейди пребледня. И това беше разбираемо, ако се вземе пред вид, как се гледаше на подобно действие в тези времена. 6ти километър бе място, известно с мрачна слава. Злият Дълъг побърза да се намеси.

- И тримата тук сме Глупостници - рече той с авторитетен глас. - Двамата с Антикон 1 сме Върховни Глупостни Адепти, което означава, че на Глупостната планета ни почитат безпределно и имаме достъп до Неприятните Глупостни Сили. Ако се свържеш отново с тях, те ще потвърдят нашата самоличност, колкото и фантастично да ти се струва това. И искам да го направиш веднага, защото трябва да разсееш съмненията си и да пристъпим към работа. ASAP.

Милейди се облегна назад и мълчаливо запали цигара. Всички я наблюдаваха съсредоточено. След няколко дръпки тя най-сетне проговори:

- Достъпът през информационните канали е забранен. Следят го и от един момент нататък е блокиран.

- О-Гош може да ти подсигури канал, който не се подслушва - отвърна Антикон 1. - Но ще имаш само 40 секунди на разположение. Трябва да действаш бързо и да не оставяш следи.

Милейди видимо се вглъби в себе си, докато пренасочваше личния си информационен достъп през Свинската Опашка на О-Гош. От там наистина успя да осъществи контакт с Глупостната планета и, след като пое дълбоко дъх, поиска пряка връзка в реално време.

Дежурно глупостно същество отсреща я приветства и дори я разпозна. Милейди веднага зададе въпроса си, без да дава излишни обяснения. Глупостното същество я помоли да изчака малко и по свои канали се добра до информационните бази на къщата на Симеоново, след това до данните, постъпващи постоянно от домашните датчици и накрая получи видеосигнал от помещението, където тримата Глупостници очакваха решението на Милейди. Излъчи към Милейди статична картина на стаята.

- Интересува те, кои са тези ли? - попита то.

- Да, и побързай, защото времето ми изтича - отвърна нетърпеливо Милейди.

- Това, уважаема Милейди, са Глупостните Адепти Антикон 1 и Злият Дълъг и Глупостната батерия О-Гош. Първите двама са предводители на Победните войски при битката за Конярника. О-Гош е заслужила Глупостна батерия, побрала в архивите си неизброимо количество глупости. Това те интересуваше, нали?

Преди Милейди да успее да отвърне, връзката прекъсна и О-Гош изключи достъпа към публичните бази, за да попречи на евентуално преследване.

Милейди може и да бе впечатлена, но не даде никакви признаци за това. Само каза:

- Повторете ми пророчеството.