6тата Мечка, Част първа, 31

2011-08-05 18:31:32; 6тата Мечка, Rogger Dojh, 6тата Мечка, Rogger Dojh, book, scf, български

6тата Мечка
Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

31. Императорът на Свят Сянка

Акула изскочи с дива скорост в Локалния космос на планетата, едиствена в системата Сянка. Посрещна я вълна от пълна липса на информационна среда. Планетата тънеше в тишина и тъмнина. Ни един изкуствен обект не нарушаваше виртуалните тактически карти.

Този път Император Магнаф Ениствен се принуди да кацне. Нехуманоидните й обитатели не поддържаха нито един от широко използваните в Галактиката информационни интерфейси.

Акула се приземи в пустинна равнина близо до екватора.

Според данните, които Императорът откри в паметта на Акула, тук живееха Сенки. Нямаше обаче яснота по въпроса, какво представляват тези същества.

Императорът изчака половин час в кабината на Акула и в крайна сметка излезе на повърхността на планетата. Атмосферата бе чудесна и слаб полъх раздижи Императорската мантия. Императорският Жезъл на Смъртта засия меко в тихия полумрак.

Пясък под нозете. Леки, мрачно оцветени облаци в небето. Кристални кули, наредени по хоризонта. Някой, който се приближава. Тъмна сянка на непозната твар. "Тези също са ми поданици", напомни си Императорът и се изправи величествено.

Когато сянката се доближи достатъчно, за да може да се различи онзи, който я хвърля, Императорът си даде сметка, че такъв няма. Една от кулите в далечината заблестя по-силно и Сянката ипъкна върху пясъка.

Колкото и да беше Император, Магнаф почувства как по гърба му пробягват Мравките на Страха. Сянката се доближи съвсем, спря се на няколко крачки и се смали за момент.

Ефирен дрезгав глас без интонация изчегърта във въздуха:

- Повелителю мой - каза гласът. - Приветствам те с добре дошъл на Свят Сянка.

- Добре дошъл - отекна в някое съседно измерение хор от сенчести гласове.

- Повелителю мой - поде отново с литургичен патос сянката, - с какво можем да ти услужим.

Императорът, посъвзел се малко от културния шок, успя да овладее дишането си и отвърна:

- Дъщеря ми, Принцеса Белолика, изчезна безследно и Галактическата информационна система не може да я открие. В момента проверявам най-вероятната възможност, а именно, че тя е била отнесена от Космическата Вълна и евентуално е била изхвърлена на някой планетарен бряг.

В тишината вятърът си играеше с пясъка.

- Сянката на Маг Деметриус попадна в Космическата Вълна преди двадесет и четири часа - изхъхри гласът. Императорът не бе сигурен, дали наистина чува думите, или тази твар успяваше някак да симулира нервни импулси някъде между ушите и мозъка му. - Но Космическата Вълна никога не е оставяла нещо на този бряг. Не.

- Сигурен ли си?

- О, да. О да, сигурен съм. Между нас няма нито човек, нито Сянка на Принцеса Белолика. Щяхме да знаем, ако тя бе при нас.

Тишината се върна. Сянката сякаш се готвеше да си отиде, но изведнъж отново събра мрака в себе си.

- Но, ако дъщеря ти, о, Повелителю, е сполетяна от тази участ, ако Принцеса Белолика е Отнесена от Вихъра, Сянката на Маг Деметриус може би знае, къде е тя.

- Ти каза, че тази Сянка е попаднала в Космическата вълна. Как мога да я открия?

- Може би - съскаше гласът в един тон, - ...ние предполагаме, че е възможно Сянката на Маг Деметриус да се намира в Долината на Смъртта.

- Долината на Смъртта? - Акула отвърна на запитването на Императора с код 404. - Какво е това?

- Ние смятаме, че може би това е долина - отговори бавно гласът. Императорът се вгледа в сянката пред себе си, но не откри в нея и следа от сарказъм.

Императорът така и не усети, кога Сянката се разля и се разпръсна сред естествените сенки на релефа. Вятрът се бе засилил и понесе вихрушка пясък нанякъде. Повей като въздишка изстена в носа на корпуса на Акула.