Спящата катерица, Глава 11., Rogger Dojh

2011-08-09 19:51:20; book, scf, български, Спящата катерица, Rogger Dojh, Спящата катерица, Rogger Dojh

Спящата катерица
Автор: Rogger Dojh
Посвещава се
на Ивайло Кицов за метафорите
на Alan Parsons Project за "Freudiana"
и
на Том Кланси за "Реална заплаха

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

11.

В сборния пункт пристигнаха към полунощ. Мястото представляваше старо запуснато селище, където витаеше духът на миналото. Дъждът се ръсеше по някакъв определено старомоден начин, дори въздухът миришеше на подгизнал музей.

Следвайки точното описание, получено на инструктажа, петимата криволичеха из непрогледните улички със заковани прозорци по сградите. Водачът им, чиито очи бяха изменени преди операцията от военния лекар, крачеше уверено след невидимото инфрачервено военно огънче.

Срещата беше в полуразрушена църква, където, скрита сред просторните й подземия, се намираше малка фронтова база на секретните служби. Аскър не можеше да различи тайнствения силует, но едва видимата фигура на войника пред него се закова на място и Аскър се блъсна леко в нея. Зад него другарят му направи абсолютно същото.

Всеки от групата хвана войника пред себе си за ръба за улавяне на гърба на униформата. Наредени в бойния строй за придвижване на тъмно, навлязоха сред руините.

- "Кървави очи" - каза призрачен глас вляво.

- "Пакост" - отвърна с паролата водачът.

- Следвайте ме! - гласът затананика тихо и тръгнаха отново.

Подлите стъпала изникнаха от нищото. Докато падаше и се свиваше на кълбо, Аскър ругаеше наум.

- Извинявайте - обади се отново гласът - забравих да ви предупредя.

- Някой път ще забравиш да си избършеш задника и ще залепнеш някъде - отвърна му ядно Аскър.

- Духай - изръмжа гласът. Продължиха надолу.

Миризмата на мокро и старо се засилваше. В един момент Аскър реши, че има повече миризма, от колкото въздух. За щастие, преди да е повърнал, пред тях се отвори врата, където светеше полуразтопена свещ, поставена на маса точно отсреща. Това помогна на Аскър да заобиколи локва повърнато. С благодарност си пое въздух, когато престъпи прага. По разбираеми причини го избутаха навътре и вратата се затвори бързо и безшумно.

На стената висеше Американското знаме. Тъй като Америка не съществуваше на тази планета, знамето се използваше като талисман от оперативните работници на почти всички страни. Според легендите американците бяха толкова печени по тея работи, че само като си помислиш, че си американец, и ставаш непобедим най-малкото до момента, в който се срещнеш с друг, който си мисли, че е американец.

В помещението се намираха още осем души. Двама от тях бяха качили краката си на масата по американски начин, а други трима седяха и гледаха самодоволно като американци. Останалите двама бяха старец, който пушеше лула и с раираната фанела си даваше вид на морски тип (естествено от американския военноморски флот) и млада катерица, която веднага привлече вниманието на новодошлите. Беше облечена топло, но някак си кройката на дрехите подчертаваше тялото й. Сигурно бяха изработени от американец, толкова добре бяха изпипани.

- Привет - каза тя умърлушено, когато започнаха да я поздравяват. - Надявах се да не дойдете и операцията да не се състои.

- Разбирам те - отвърна Аскър. - Значи ти си "Нула Седем".

Тя кимна.

- А ти трябва да си "Уплаха".

- Аха!

"Уплаха" беше командирът на мисията. Аскър малко се изненада, като разбра, че го назначават на този пост, но някак си го преживя.

Останалите също се представиха. Само старецът потриваше мълчаливо брада така, както го правят американските старци.

Екипът се състоеше от "Кокиче" - водач, и още девет войника, които имаха за цел да подсигурят безопасността на "Уплаха" и "Нула Седем". Между другото, кодовите названия бяха взети от някакъв справочник на американските секретни служби, попаднал по неизвестен начин в тази астрална равнина, отстояща на цели девет астрала от земната.

Старецът се раздвижи. Отвори някакъв съндък и измъкна от там радиомагии. Раздаде ги заедно с няколко М-16 - американски оръжия. Оформиха стрелковата група от четирима души и се застягаха за път. Постовият, който ги посрещна горе на стълбите, разглеждаше заинтригуван някакво порно списание и не им обърна никакво внимание, докато се изнизваха, сложили американските си очила за нощно виждане и нарамили десеткилограмовите си раници с американско бойно снаряжение. Изглеждайки по толкова американски начин те се надяваха, че противниковите войски могат да ги сметнат за свои, което означаваше, че евентуално биха могли да се нахранят за сметка на врага в някоя крайпътна казарма.

- Аре - каза старецът и захлопна вратата. После отиде и започна да досажда на постовия да му даде списанието.