Божият храм – вашият достъп към божественото минава през кафявата шпионка на митрополита

2012-08-19 09:25:36; .: LOG :., български, мнения, статии

Църквата е културен паразит, който вирее върху вярата на простия човек.

Умният човек не се нуждае от ритуали, шапки, мантии, златни храмове и облечени като пауни брадати гейове, за да изживее единението с Бога. Простият човек обаче не може да изживее нищо друго, освен нещастието от това да бъде себе си и затова търси стадо, в което, притиснат от шест страни от себеподобните да получи закрила и отправил влажен овчи поглед напред към патриарха да получи водачество - инак го е страх, че първият срещнат вълк ще го изебе в рутнавата вълнена шутка и с падането още на ранния вечерен сумрак ще обърка правия път и ще свърне към най-страшното нещо в живота му - непознатото.

В очите на Бога църквата е най-омразна от всички извращения, създавани някога от недоразвитата човешка душа, защото "храмът господен" инкубира в себе си фалшиви богоподобни фигури, маскиращи светлината Му и излъчващи измамното неоновото сияние на алчността и опрощението. Църквата лъже заблудените човешки същества, допуснали дълбоката грешка да й продадат душата си, че Бог е господар наместо приятел, че Бог иска нещо от теб, преди да ти даде, и че Бог те критикува, но все пак, ако му врътнеш една свирка, е готов да ти прости. Религията е обърнала Бог на едно разглезено, зле възпитано дете. А това е богохулство и ерес от вселенски мащаб.

Вярата започва винаги като лично изживяване. Когато споделиш вярата си тя се превръща в социално явление. Но това, което е направила църквата, се нарича институционализирана духовна диктатура - тя е иззела от слабите духом инициативата на вярата и си е присвоила прерогативите да познава Бога, като милостиво позволява на паството да познава нея.

Църквата отдавна се е превърнала в прокси между човека и Бога, но, Бога ми, това прокси е всичко друго, но не и прозрачно.

Амин.