guess who

2015-11-24 00:40:28; .: LOG :.

да обичаш живота означава да живееш. където свършва егото, започва любовта. егото е тук, за да ти даде посоката - посоката, която си избрал, когато си проектирал уроците си. но уроците рано или късно ги научаваш. ако не сега - в следващия живот. и защо не? естествено, това е ненаучно. и да, не ми дреме. защото това съм аз. а аз избрах да бъда мистерия.

мелодията ме води през своята порцеланена структура. обичам я. защото авторът е guess who, а guess who произведоха аудио-светлина. тя осветява пътя ми през мъглите на осъзнаването. те са ритъм, те са красотата, която ме вдъхновява да поема следващия си дъх. естествено, това не е вярно. но свърхестествено е.

днес съм тук. и съм аз. за мен това е откровение. сега, тук, аз. светата троица. пространство, време, идентичност. повечето хора пропускат последното измерение, защото са забодени върху скалата като пеперуда с карфица.

красотата на ритъма, изплетен от guess who ме опива. дава смисъл на времето.

красотата на нощта е в котката, тоято се прозина и се протегна доволно. тук. тя е дефинитивът на пространството, в което функционирам.

усмивка. о фак, защо се усмихвам? всъщност, това е поза, зная защо - защото изживяването на момента носи тръпката на малкото щастие да бъда. не разбирам особено добре този феномен, но не е необходимо, защото вместо това го чувствам. прекрасно е.

снощи срещнах прекрасно създание. тя е част от рисунката на живота ми. днес не зная, колко е значима сред останалите детайли, но утре ще разбера. или може би зная? беше красиво. беше... като коледата за хлапе в светлата дневна на баба, до коледната трапеза, сред доволните, празнични роднини. беше като докосването на фея. беше изпълващо, дълбоко и радостно.

guess who. it's me. here and now.

guess who. производителите на музиката, която разчупва леда в сърцето ми и пуска пеперудите да летят към космоса, където умират от липсата на гравитация, но това е окей, защото аз желая да е така.

в момента тъканта на самотното ми пространство се пропуква. къса се с ефемерния звук на разкъсана паяжина и от процепа лумва светлина, която материализира мечти и фантазии. това съм аз. и това. и това. а това е мечта. но тя съм аз. а това е мечта, която не съм аз. а това не е мечта, а е реализация на шастлив спомен от бъдещето. о да. това е алтернативата, която от паралелна се превръща в последователна и започва от днес.

целувката на пространството с времето се превръща в настояще и е време да погледна натам, накъдето леденият вятър носи щастието към следващия електрон.

LOVE AFTER LOVE

The time will come
when, with elation,
you will greet yourself arriving
at your own door, in your own mirror,
and each will smile at the other’s welcome,
and say, sit here. Eat.
You will love again the stranger who was your self.
Give wine. Give bread. Give back your heart
to itself, to the stranger who has loved you

all your life, whom you ignored
for another, who knows you by heart.
Take down the love letters from the bookshelf,

the photographs, the desperate notes,
peel your own image from the mirror.
Sit. Feast on your life.

--Derek Walcott