Жълтото око в небето

Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

Жълтото око в небето

1.

Нощта се скъса.

Навсякъде имаше хора. Бяха наизлезли и гледаха жълтото око в небето, което се взираше надолу към Земята.

- Какво е това? - попита ме някакво сънено момиче, което се беше измъкнало от съседния вход - разрошено и поизмачкано.

- Око - отговорих.

Тя се смръщи към мен.

- Виждам, че е скапано око. Питам, защо е в небето?

- Ебем ли го. Треа' питаме. Някой има ли радио? Или телевизор?

- Ти имаш ли кола? - поинтересува се тя.

- Имам. Но нямам радио в нея. Имам касетофон. А, ето, бакшиш.

Промъкнахме се сред тълпата и спряхме при един жълт shit. Отвътре се чуваше работещо радио.

- Какво казват? - проинтересувах се. Бакшишът хвърли бегъл поглед към нас и отново се съсредоточи върху небето.

- Че има око в небето - съобщи накрая той. - Учените не могли да коментират - бакшишът говореше все едно се кара за нещо. - Предполагат, че Земята би трябвало вече да е влязла в орбита около главата на окото.

- Не може ли да е зрителна измама? - намеси се момичето.

- Съобщиха, че се наблюдава и от спътниците.

- Как се казваш? - обърнах се към мацката. Бакшиша беше си бръкнал в носа и сега си оформяше топченце от ако.

- Ния. А ти как се казваш.

- Франк Касъл.

Ния ми каза с поглед, че съм кретен и че не съм оригинален. Затова допълних:

- Франк Касъл из дед. Кол ми дъ пънишер. Казвам се Доч.

- Мда. Това нещо от колко време е там?

- Не знам. Преди малко се събудих от врявата. Сигурно от доста, щом толкова хора вече са напълзели.

- Смята ли да направи нещо друго, освен да стои?

- Според мен може да повърне. Аз бих повърнал, ако трябваше да гледам цялата тази паплач.

Ния наклони глава и се вторачи в мен.

- Добре де - не се стърпях, - хайде да пием по нещо.

- Отивам да спя - отсече Ния и се скри обратно във входа си. Аз позяпах още малко небето и после също се прибрах.

2.

По новините съобщиха за окото. Показаха го. Сигурно за слепите, защото всеки, който имаше очи го беше видял. Телевизията както винаги беше в Матрицата.

Легнах да спя.

На следващия ден окото си беше все още там, но затворено. Сега пък то спеше. Слънцето беше изгряло, но си седеше на хоризонта. Хм. Може би все пак Земята не е кръгла? - се позамислих. Отидох на работа със Синята птица. Всечко наоколо беше ново - от скоро бях в тази квартира, отскоро работех на това място... отскоро имаше око в небето. Жълто. Да, в работата всички говореха за това. Ужасно и досадно.

На обяд окото отвори око и рече с глас, който всеки чу:

- Аз съм Окото на Провидението. Тук съм, за да ви предам едно послание, и се махам. Посланието ще последва след малко.

Окото помълча и както беше обещало съобщи посланието на хората, които отново бяха наизлезли:

- Превелика слава и вечен живот очакват оногова, който построи стълба до небето - и се махна.

Вечерта, когато се прибирах в квартирата си, пред блока се засякох с Ния.

- Това беше много тъпо - изкоментира тя посланието.

Аз се съгласих, но добавих:

- Ако го беше казал някой с расо, щеше да звучи fake. Но това око беше супер достоверно. Как мислиш, дали говореше сериозно или това е някаква метафора?

- Това е някаква катахреза - сопна се Ния. Ебаси момичето с ебаси характера.

- Имаш ли си половинка? - поинтересувах се, любопитен, дали е успяла да си намери - с този характер и прочие.

- Изобщо не си и мисли да ме сваляш - отговори ми тя. И тя беше в Матрицата заедно с телевизията.

- Нема, обещавам. Айде, бегай - и се прибрах пред PC-то, където отворих една бутилка мента и се напих, чатейки с някакви глупави патици. Отвратително. Легнах и сънувах, че строя стълба към небето. Успях да построя около 10 метра, преди да се събудя потен като гъз и кисел като лимон, посреднощ. В ICQ нямаше никой. Всъщност Анелия беше online. Не отговори. Оооо, къде си, око. Ти поне беше интересно.

3.

С Ния все пак излязохме. Пихме бира в някаква квартална кръчма. Изпихме по 5 бири и решихме да строим стълба към небето. В новините по-късно съобщиха и за други идиоти, които бяха решили същото. Така се почна Великото строене на стълби към небето. Навсякъде вртяха постоянно Zeppelin, някакви хора се опитваха да построят духовна стълба, други редяха стъпала, които не стигаха до небето, а просто до някъде, преди да паднат. Двамата с Ния изтрезняхме и нищо не направихме. Т.е. не започнахме да строим, както се бяхме уговорили.