птичи грип

Автор: Rogger Dojh

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа "Пол Клифърд" на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

птичи грип

ставаш сутринта и пиеш кафе. слушаш радио. по радиото говорят за някакъв птичи грип. поредната глупост, за която медиите са се вкопчили като пиявици, за да има с какво да запълват страници/ефирно време. нагласяш сутиена, гримираш се... споменават турция и румъния. хм, тва е доста близо? ма в българия няма. ми да, ето, талибаните гърмат бомби налево-надесно, ма у нас не гърмат. и с антракса беше една паника, а у нас нямаше. и спин мори целия свят, а у нас - само курвите и тираджиите... дори смъртоносният паяк-цигулка не вирее в българия.

излизаш за работа. закъсняваш, защото някой отново е застрелял някого и са отцепили половината център. едва по-късно научаваш, че кордонът е бил заради някакво мъртво пиле. баси, тея хора у ред ли са? то си има и приказка - мрат кат пилци. затфа са пилците - да мрат, баси.

шефове, колеги, глупости. пушиш 10-тина цигари и става време да си ходиш у дома. по пътя заобикаляш инстинктивно един гълъб, който спи насред уличното платно. по-късно само слабо си спомняш, че странно е бил легнал гълъбът. пък и те нещо обикновено не спят по този начин и в такава поза. уф, гълъби. те са ебаси тъпите дезориентирани птици.

вечерта се чуваш по телефона с леля ти. чичо ти пак катастрофирал с колата и е в болница. петьо (малкият братчет) нещо киха и яко го тресе. гадния есенен грип, сички в службата го изкараха. леля ти мрънка, че й идва нанагорно, всички са се повредили и само снове от къщи в болницата при мъжа си и обратно. ти обещаваш утре да излезеш по-рано от работа и да идеш да й помогнеш.

новини. едно-две наводнения, земтресение в някакво място, където хората живеят в сламени колиби и все пак половината са измрели. пожар в софия, ма не у вас. изявление на някой гей за нещо, което е през кура на всички. збавно-гнусен репортаж за странния празник на племето Х от африканската държава У. особено неприятна е подробността, че пискюлите, с които окичват колците на оградата, се оцветяват със слюнката на синия средноафрикански слон. лабораториите казват, че онова на делтата на дунав е птичи грип, ма от вида дето не ходи по хора. окей, всичко е както всеки ден.

сутрин. кафе, цигара, стуиен, грим. стълбище с куче, което се е вмъкнало, лежи в ъгъла на кравай и те гледа виновно. по улицата има хора и коли, а не мъртви птици, както лошия сън с птици от тази нощ ти е набил в главата. още хора, задръстване, паркинг, птиците постепенно отлитат от мозъка ти, нищо, че са мъртви. така. денят минава.

петьо е супер смазан от грипа. кашля, сълзи, не е смъквал под 39.5 цяла нощ и цял ден. не е много общителен, ма тфа е шот е слно замян от температурата. леля ти вече е при мъжа си, и тя е супер смазана, не е спала маса време... успяваш да изсипеш малко течен аналгин в гърлото на хлапето (бе друго си е братчетката като земе нещата в свои ръце) и след малко най-сетне температурата му пада до 38.5. момчето си отдъхва за момент и дори бледо ти се усмихва.

по-късно вечерта. леля ти звъни за морална подкрепа. говорите си глупости на фона на новините. накрая тя споменава, че от класа на петьо имало оше един пич мишо, къде бил болен, ама от нещо друго, тъй като го приели в интензивното заради затруднения с дишането. ма той и без тфа бил супер кекав.

на следващия ден става ясно, че мишо е починал през нощта. петьо отново е с висока температура и е още по-зле. антибиотикът, който са му изписали, все едно нищо не е свършл. ма то още е и рано де, само 2 дни са минали. а те антибиотиците при това не лекуват грип. няма начин, трябва да си го изкараш...

след бачкане отново при петьо. малко по-усвет е момчето, разказва за мишо, че... тук вече леко усещаш неприятни иглички по раменете и темето... че бил прибрал наскоро едно болно лястовиче да го лекува, ма лястовичето умряло. бе все пак. мишо се е врял в пилето, дори да предположим, че пилето е било болно от птичи грип, дори да предположим, че мишо се е заразил от него, то поне няма вероятност петьо да се е заразил от мишо. не, казва петьо, не съм му ходил на гости. не бе, не го е носил в училище... хич не съм го виждал.

след още един ден половината клас на петьо е болен и разпускат децата в грипна ваканция. ти също нещо не се чустваш добре. ма като се има пред вид, че в бачкането всички кихат и кашлят - съвсем нормално е.

на следващия ден надя в бачкането те вика на телефона. леля ти е. плаче, нищо не се разбира.

петьо е починал преди десет минути.

след тридесет минути ти, изтръпнала и невярваща, прегръщаш леля си в коридора на апартамента й, а хора с носилки и престилки щъкат наоколо. след тях идват нови хора, с по-зловещи престилки и с маски на лицето. пробите от заболяването на мишо са били анализирани най-сетне във франция и току-що са били оповестени.

новината е зловеща.

щамът на птичия грип, който заразява и хора, вече се предава по въздуха.

задавяш се, когато го чуваш и давейки се в кашлица се добираш до прозореца точно на време, за да видиш, как един гълъб се препъва и пада от перваза на съседния балкон. долу на земята, той остава неподвижен.

е, няма място за паника. който оживее - оживее. това е дарвиновата далавера - като спираш естествения подбор със социална политика, пак нема да успееш да преебеш еволюцията. шот вирусите са малки, но вече знаят.