литературата като такава днес

2. Идея

литературата от гледна точка на този, който пише

- средство за общуване
- средство за създаване и изживяване на емоции, независимо от околната среда
- средство за свалка
- вид публична изява

3. Теза

- я кажи, какво ти идва на ум като чуеш израза “литературата като такава днес”?
- ъъъ. тъпотия

4. Текст

Литературата като такава днес

“- я кажи, какво ти идва на ум
като чуеш израза
‘литературата като такава днес’?
- ъъъ. тъпотия”

Ако трябва да се открие пресечната точка между relational database design, казармата, Eminem, убеждението, че жените не стават за програмисти и “литературата като такава днес”, това може лесно да стане, като някой дойде и погледне към стола пред PC-то ми. Тези и още известно количество други неща са се настанили в мозъка ми и ме дразнят. Т.е. Eminem е cool. Останалото е досадно. В този ред на мисли, комбинацията черно-чалга-ориенталски денс е доста добра.

Това, което прави зайците интересни е тяхната способност да се плодят като свине.

Една стена, бяла стена, на която няма нищо – и пред нея поставяме аквариум с рибки, направен например от кристал. Разполагаме и силно осветително тяло някъде така, че рибките да хвърлят плъзгащи се сенки, а аквариумът да хвърля отблясъци по стената. Необходим е и фотоапарат, с който ще снимаме. В последствие, ако обозначим аквариума като мозък, рибките като мисли, стената като съзнателен фокус, а светлината като муза, тогава снимката на рибещкте сенки на стената ще играе ролята на книга.

Рибите от своя страна се плодят като зайци. Но само на тъмно.

Тук някъде се намира зрънцето истина, което разграничава авторското творчество от графоманията. Използвайки понятията от рибната стая, графоманите снимат ъглите на стаята, при това със светкавица. При тях рибите се плодят като кастрати.

Е, съвременната литература предлага колосално количество плява, написана просто защото някой знае правилата за изграждане на логически свързан текст. Като еднопосочен информационен канал, книгата предава сложно послание от автора към читателя – факти, логически модели, мисли, образи, асоциации и емоции. Сигурно и други неща. При прочит, напълно възможно е да се проследи пътят обратно към писателя в момента, когато е писал – обикновено това става подсъзнателно. И е отвратително, когато стигнеш до другия край на канала и откриеш една прашлясала дупка.

Именно отпечатъкът от процеса, който протича в главата на един автор прави литературата заслужаваща внимание. Не броят написани книги до момента, не популярността, а именно личните достойнства на един автор създават качеството.

ПРИКАЗКА ЗА НЕУСПЕЛИЯ ПИСАТЕЛ

Имало едно време един писател, на който всички му викали драскач, защото пишел гадно. Един ден той решил, че светът му е изсипал на главата твърде много нестраведливост и се заканил да отмъсти. Отишъл в гората, където били горските самодиви. До колкото писателят бил чувал, те изпълнявали желания.

Намерил той извора, около който танцували самодивите нощем и зачакал да дойде нощта. Тогава на лунната светлина той съзрял много голи същества наистина да танцуват. Затаил дъх, той се приближил и стреснал една от танцьорките.

- Ей – казал той. Тя подскочила уплашено и се опитала да прикрие гърди с ръце. Но писателят, обсебен от едничката мисъл да отмъсти на света, продължил направо към целта. – Трябва да ми изпълниш желание.

Самодивата отстъпила крачка назад и смръщила вежди.

- Ти па – рекла тя. – Не си у ред.

После се обърнала и побягнала, а на нейно място се изправила Кралицата на самодивите – ужасно красива и мрачна.

- Какво търсиш тук? – попитала тя.

- Искам да ми изпълниш три желания.

- Уа – Кралицата на самодивите се изумила от подобно безочие. Накрая продължила – Само едно желание ще ти изпълня.

Писателят си бил приготвил три желания и се видял в чудо. Накрая се решил и рекъл:

- Искам на всички … – тук той се задъхал от злоба – които някога са ме презирали … – гласът му се извисил страстно – да им пораснат магарешки уши!

Кралицата на самодивите щракнала с пръсти и казала:

- Готово. Прибери се в къщи и утре сутрин желанието ще бъде изпълнено.

На сутринта писателят станал от сън и веднага отишъл да провери, дали на съседите му, които особено го презирали, са пораснали магарешки уши. Съседите обаче си били съвсем нормални и му се смяли безмилостно. Тогава той се огледал в една локва и – що да види! – вместо на съседите да пораснат магарешки уши, на него му бил пораснал нос на мравояд.

Хукнал писателят в гората и зачакал самодивите нетърпеливо. Най-сетне паднал мрак и изгряла луната и дошли горските самодиви.

- Какво търсиш отново тук? – попитали го те.

- Всичко сте объркали! Вместо да направите магарешки уши на съседите ми, вижте, на мен какво ми порастна!!!

- Това е, – обяснила му Кралицата на самодивите, която си била вързала две дълги зелени листа на главата, все едно е с магарешки уши – защото си скапан драскач.

И го превърнала в кон.

Поука – това, че горските самодиви обичат да танцуват голи не означава, че мислят само за секс.

КРАЙ НА ПРИКАЗКАТА

Нямам представа какъв е смисълът на целият този хаос от мисли. Просто ме помолиха да напиша нещо за “Литературата като такава днес”. Може би това беше грешка от тяхна страна. Може би самодивите са в ролята на музата, която не понася драскачи и страни от тях. В приказката не се споменава, но всъщност писателят пишел много на социални и политически теми и обичал да разсъждава за събитията на деня, при това съвсем насериозно. Както съседите му обичали да казват – все си врел гагата дето не му е работата. А той го правел, защото искал някой да му обърне внимание, искал да участва там, където не го пускали. И с право не го пускали, че туко виж си навре гагата още по-надълбоко и израсъждава някое разсъждение.

Като заключение, позволете ми да споделя със света едно стихотворение, което прочетох в Интернет на място, незащитено от авторски права:

***
Йopдaнka Пaвлoвa

Ликувай ти народе мой!
Човекът – президент е твой.
Човекът с чистите ръце!
Човекът със добро сърце!

Във този двадесет и първи век
спечели силният човек.
Окей! Прочиства се простора.
Нам трябват нови, умни хора.

Първанов – първа наша воля.
До него пръв стои Сокола.
Съдбите наши ще решават.
България сега ги поздравява !

18/11/2001

гр.Дулово

P.S.

Конете – и те се плодят като свине.

Rogger Dojh
Sofia, Nov 04. 2003

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

34. Ациганистан – Централния храм на 6тата мечка – 16. април 2307 г. 01:30 AM

В едно от подземните помещения на Централния храм на 6тата мечка, привършваше събрание на Вождовете. Изтребител Баш-Талибайнольо беше на чело на Кръга, седнал по турски на бетонния под. Интериорът на конферентната зала се състоеше от десетина димящи факли, забодени в поставки по стените.

- Сега е моментът да започнем офанзивата – говореше Държавният съветник на БашТалибайнольо, изгърбен талибайнольо с дълга кафява брада. – Докато 6тата мечка ангажира 90% от военния капацитет на Галактиката, можем да ги изненадаме и основните ни въоръжени части да достигнат до Бетелгиус, преди долните неверници да са имали възможност да реагират.

Изтребител рязко се изправи и церемониалните му рога изтракаха в ниския таван.

- Дай заповед за начало на Свещения Джихад и нека бъдем юмрука на Талибайноллах, който ще размаже неверниците! – изкомандва той и се отправи към покоите си.

И от всички тези метафори се роди едно лигаво, капризно и недоносено интелектуално дете – Yet another doomsday story – От Facefucking & Rogger Dojh.

Към днешна дата по него не е променен нито един символ от оригиналния, написан на прима виста текст. Това си личи. Но обещавам, че ще го окепазим с редакции.

www.mystics.eu – какво прекрасно име за сайт:

“В календара е описано, че на 21 декември 2012 г. слънцето ще се издигне до центъра на Млечния път, посочен като черна дупка. През последните пет години, астрономите открили, че в действителност съществува огромна черна дупка в центъра на нашата галактика Млечния път. Съвременните астрономи, както и маите, твърдят, че на 21 декември,2012 г. положението на земята ще се изравни със слънцето и центъра на нашата галактика Млечния път. Това галатическо събитие става веднъж на всеки 25800 години. Никой не знае какъв ще бъде ефекта от това изравняване за нашата планета, но маите вярвали, че ще се случи нещо ужасно.”

И така, на първо време – нещо ужасно. Добре дошли в света на ужасните неща. Има и графика, да не се заблудите, къде ще е черната дупка. Има и Нострадамус. С риск покойният Дъглас Адамс да се възмути – в орбитата на Земята се наблюдава известна ексцентричност. Тя се дължи на факта, че Ностарадамус се върти в гроба си като пумпал.

www.izvanzemni.com – ма те се конкурират; вече не знам, кое име да назова прекрасно; всичките са вълнуващи.:

“Как да живеем до 2012?
Не си струва кардинално да променяме своя живот. Трябва да продължим да се занимаваме с любимите си работи, семейството, децата. Но в своето разписание за деня трябва да включим духовни практики. Общо взето времето не е много. Професионалисти няма да станем, но може да се натрупа някакъв опит. Най-добре е да се занимаваме всеки ден, но не всички са способни на това, макар че занятията изискват само 1 час.”

Предлагам следната духовна практика – нагъзваш се към изгрева и чакаш Азис да слезе от небето и да те ощастливи анално. След този езотеричен експириънс, животът ти добива особен смисъл. Пред вид, че особеният смисъл може би ще бъде добре оценен от Свети Петър, заслужава си преди сливането с черната дупка да се заредите и да бъдете особено осмислени. Действайте.

www.btv.bg – новините. те тук е истината, директно от медията на смъртта. как да й не поверваш?:

“На 21 декември 2012 година ще настъпи краят на света. Такива прогнози правят астролози, ясновидци, и дори учени.”

Да благодарим на шепата новозеландски учени, които правят прогнози. Да сте живи и здрави, амин.

novinar.bg – новините от първа ръка, а?:

“На всеки 5125 г. от Космоса слиза Богът змия Кецалкоатъл, което вещае края на света и завършването на пълния времеви кръг…”

Аз що ли се сетих за Куезоверкуатъл, един бог от Ерик, на Тери Пратчет? Той дали ще слезе и ще се завърши някакъв кръг? Абе глупости – LEXX, един от великите сериали на нашето, че и на предишните времена, ясно обяснява кръга на времето. Има и една книга, Колелото на Времето. Трябва да ги изгледаме и прочетем, че да сме подготвени за тази страшна дата – 21.12.2012.

Така или иначе, ако сте на възраст, която не създава очакването за скорошна кончина, време е да се замислите над факта, че може да дадете фира преждевременно – в един гигантски катаклизъм, в който я черна дупка, я сманата на полюсите, я извънземни, я 6-тата мечка ще ви ебат мамата. Това е много важно – да очаквате неочаквана, страшна, апокалиптична смърт. Инак закъде така през скуката на ежедневието? Ако не е 2012, я си помислете, какво ви чака? Още 5 години на същото работно място? Със същия шеф? Със същите колеги? А така – хеми интересно, хем страшно. Просто прекрасно.

На всички, що са имали нерви да дочетат до тук – първо, да ви поздравя за нездравия разум и после, да ви препоръчам един болен филм – Nude Nuns with Big Guns, IMBD Info. Не се плашете от низкия рейтинг – това е гласът на зомбито. Всъщност филмът е дебилен и прекрасен. Има цици, има оръжия, има кръв, има монахини, има гнусни хора, които умират от оръжия в ръцете на голи монахини. Има липса на всякакъв общоприет вкус, което прави филмът наистина приятен.

А ако не ви харесва, такъв е животът – несправедлив. Дава на праведните хора неправедни филми.

Колко грозно.

Амин.

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

11.

В сборния пункт пристигнаха към полунощ. Мястото представляваше старо запуснато селище, където витаеше духът на миналото. Дъждът се ръсеше по някакъв определено старомоден начин, дори въздухът миришеше на подгизнал музей.

Следвайки точното описание, получено на инструктажа, петимата криволичеха из непрогледните улички със заковани прозорци по сградите. Водачът им, чиито очи бяха изменени преди операцията от военния лекар, крачеше уверено след невидимото инфрачервено военно огънче.

Срещата беше в полуразрушена църква, където, скрита сред просторните й подземия, се намираше малка фронтова база на секретните служби. Аскър не можеше да различи тайнствения силует, но едва видимата фигура на войника пред него се закова на място и Аскър се блъсна леко в нея. Зад него другарят му направи абсолютно същото.

Всеки от групата хвана войника пред себе си за ръба за улавяне на гърба на униформата. Наредени в бойния строй за придвижване на тъмно, навлязоха сред руините.

- “Кървави очи” – каза призрачен глас вляво.

- “Пакост” – отвърна с паролата водачът.

- Следвайте ме! – гласът затананика тихо и тръгнаха отново.

Подлите стъпала изникнаха от нищото. Докато падаше и се свиваше на кълбо, Аскър ругаеше наум.

- Извинявайте – обади се отново гласът – забравих да ви предупредя.

- Някой път ще забравиш да си избършеш задника и ще залепнеш някъде – отвърна му ядно Аскър.

- Духай – изръмжа гласът. Продължиха надолу.

Миризмата на мокро и старо се засилваше. В един момент Аскър реши, че има повече миризма, от колкото въздух. За щастие, преди да е повърнал, пред тях се отвори врата, където светеше полуразтопена свещ, поставена на маса точно отсреща. Това помогна на Аскър да заобиколи локва повърнато. С благодарност си пое въздух, когато престъпи прага. По разбираеми причини го избутаха навътре и вратата се затвори бързо и безшумно.

На стената висеше Американското знаме. Тъй като Америка не съществуваше на тази планета, знамето се използваше като талисман от оперативните работници на почти всички страни. Според легендите американците бяха толкова печени по тея работи, че само като си помислиш, че си американец, и ставаш непобедим най-малкото до момента, в който се срещнеш с друг, който си мисли, че е американец.

В помещението се намираха още осем души. Двама от тях бяха качили краката си на масата по американски начин, а други трима седяха и гледаха самодоволно като американци. Останалите двама бяха старец, който пушеше лула и с раираната фанела си даваше вид на морски тип (естествено от американския военноморски флот) и млада катерица, която веднага привлече вниманието на новодошлите. Беше облечена топло, но някак си кройката на дрехите подчертаваше тялото й. Сигурно бяха изработени от американец, толкова добре бяха изпипани.

- Привет – каза тя умърлушено, когато започнаха да я поздравяват. – Надявах се да не дойдете и операцията да не се състои.

- Разбирам те – отвърна Аскър. – Значи ти си “Нула Седем”.

Тя кимна.

- А ти трябва да си “Уплаха”.

- Аха!

“Уплаха” беше командирът на мисията. Аскър малко се изненада, като разбра, че го назначават на този пост, но някак си го преживя.

Останалите също се представиха. Само старецът потриваше мълчаливо брада така, както го правят американските старци.

Екипът се състоеше от “Кокиче” – водач, и още девет войника, които имаха за цел да подсигурят безопасността на “Уплаха” и “Нула Седем”. Между другото, кодовите названия бяха взети от някакъв справочник на американските секретни служби, попаднал по неизвестен начин в тази астрална равнина, отстояща на цели девет астрала от земната.

Старецът се раздвижи. Отвори някакъв съндък и измъкна от там радиомагии. Раздаде ги заедно с няколко М-16 – американски оръжия. Оформиха стрелковата група от четирима души и се застягаха за път. Постовият, който ги посрещна горе на стълбите, разглеждаше заинтригуван някакво порно списание и не им обърна никакво внимание, докато се изнизваха, сложили американските си очила за нощно виждане и нарамили десеткилограмовите си раници с американско бойно снаряжение. Изглеждайки по толкова американски начин те се надяваха, че противниковите войски могат да ги сметнат за свои, което означаваше, че евентуално биха могли да се нахранят за сметка на врага в някоя крайпътна казарма.

- Аре – каза старецът и захлопна вратата. После отиде и започна да досажда на постовия да му даде списанието.

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

33. never say never

моят дом е
което е тъмно
на моя мозък
е дъно
там е душата ми
завързана с корда
там е умът ми
потънал във сълзи

необратимо

зависещи от теб стенания
открита рана на безумно желание
и там е моето сърце
поставено на подиум
от мрамор – зелен
с око, гледащо към теб
ти
където и да си

снежна виелица
стена от огън и смях
преграда картечни откоси
ръка на жена

ад
населен с горящи изчадия
болка
превърната в смисъл
отново ръка
но тази държи бич божи
тя ме желае
както желая те
аз

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

33. Галактически ефир – 16. април 2307 г. 00:05 AM

- Това е извънредна информационна емисия, която се излъчва с приоритет в цялата Галактика! Военният пресаташе на Обединените Военни Сили съобщи, че след почти четири дни активно преследване 6тата мечка внезапно е прекратила нападенията си и е изчезнала в Галактическия сектор на Белатрикс. Специализирани инжинерни екипи претърсват съседните отсеци от подпространството. 75% от специалните Урс-Морт отряди, екипирани с 6-резистентни костюми и 6-убивни пушки, очакват в пълна бойна готовност в близост до мястото. За първи път от началото на трагичните събития в доклада на Централния Щаб на Обединените Военни Сили се прокрадва надеждата, че положението може би ще бъде напълно овладяно. Благодарение на изумителния скок в развитието на подпространствените и информационните технологии и на единодушния отпор, даден от всички галактически раси, Обединените Въоръжени Сили успяха да се противопоставят на най-страшния и безпощаден ксено-противник, пред когото човечеството някога се е изправяло по пътя към овладяване на Космоса: 6тата мечка. Ето картина от временния щаб на командаването на Урс-Морт…

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

32. Императорът при К-2509148156

К-2509148156 се оказа енергиен център на мислещите абстракции Хифи, задоволяващ нестихващия глад на -Z. Акула отказа да се доближи на по-малко от една светлинна година, тъй като концентрацията на енергия и разликата в потенциалите криеха непосредствени опасности за щурмовия кораб, малък като прашинка в сравнение с космическия комплекс.

Колосалните размери на К-2509148156 заплениха Императора. Акула все едно че висеше неподвижна на фона на звездното струпване.

Един дежурен бот на Хифи се поинтересува, с какво може да помогне на Императора. Магнаф накратко изложи ситуацията, след което получи потвърждение за точния час на преминаване на Космическата вълна и уверение, че никакви принцеси не са посещавали К-2509148156. С това разговорът приключи.

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

31. Императорът на Свят Сянка

Акула изскочи с дива скорост в Локалния космос на планетата, едиствена в системата Сянка. Посрещна я вълна от пълна липса на информационна среда. Планетата тънеше в тишина и тъмнина. Ни един изкуствен обект не нарушаваше виртуалните тактически карти.

Този път Император Магнаф Ениствен се принуди да кацне. Нехуманоидните й обитатели не поддържаха нито един от широко използваните в Галактиката информационни интерфейси.

Акула се приземи в пустинна равнина близо до екватора.

Според данните, които Императорът откри в паметта на Акула, тук живееха Сенки. Нямаше обаче яснота по въпроса, какво представляват тези същества.

Императорът изчака половин час в кабината на Акула и в крайна сметка излезе на повърхността на планетата. Атмосферата бе чудесна и слаб полъх раздижи Императорската мантия. Императорският Жезъл на Смъртта засия меко в тихия полумрак.

Пясък под нозете. Леки, мрачно оцветени облаци в небето. Кристални кули, наредени по хоризонта. Някой, който се приближава. Тъмна сянка на непозната твар. “Тези също са ми поданици”, напомни си Императорът и се изправи величествено.

Когато сянката се доближи достатъчно, за да може да се различи онзи, който я хвърля, Императорът си даде сметка, че такъв няма. Една от кулите в далечината заблестя по-силно и Сянката ипъкна върху пясъка.

Колкото и да беше Император, Магнаф почувства как по гърба му пробягват Мравките на Страха. Сянката се доближи съвсем, спря се на няколко крачки и се смали за момент.

Ефирен дрезгав глас без интонация изчегърта във въздуха:

- Повелителю мой – каза гласът. – Приветствам те с добре дошъл на Свят Сянка.

- Добре дошъл – отекна в някое съседно измерение хор от сенчести гласове.

- Повелителю мой – поде отново с литургичен патос сянката, – с какво можем да ти услужим.

Императорът, посъвзел се малко от културния шок, успя да овладее дишането си и отвърна:

- Дъщеря ми, Принцеса Белолика, изчезна безследно и Галактическата информационна система не може да я открие. В момента проверявам най-вероятната възможност, а именно, че тя е била отнесена от Космическата Вълна и евентуално е била изхвърлена на някой планетарен бряг.

В тишината вятърът си играеше с пясъка.

- Сянката на Маг Деметриус попадна в Космическата Вълна преди двадесет и четири часа – изхъхри гласът. Императорът не бе сигурен, дали наистина чува думите, или тази твар успяваше някак да симулира нервни импулси някъде между ушите и мозъка му. – Но Космическата Вълна никога не е оставяла нещо на този бряг. Не.

- Сигурен ли си?

- О, да. О да, сигурен съм. Между нас няма нито човек, нито Сянка на Принцеса Белолика. Щяхме да знаем, ако тя бе при нас.

Тишината се върна. Сянката сякаш се готвеше да си отиде, но изведнъж отново събра мрака в себе си.

- Но, ако дъщеря ти, о, Повелителю, е сполетяна от тази участ, ако Принцеса Белолика е Отнесена от Вихъра, Сянката на Маг Деметриус може би знае, къде е тя.

- Ти каза, че тази Сянка е попаднала в Космическата вълна. Как мога да я открия?

- Може би – съскаше гласът в един тон, – …ние предполагаме, че е възможно Сянката на Маг Деметриус да се намира в Долината на Смъртта.

- Долината на Смъртта? – Акула отвърна на запитването на Императора с код 404. – Какво е това?

- Ние смятаме, че може би това е долина – отговори бавно гласът. Императорът се вгледа в сянката пред себе си, но не откри в нея и следа от сарказъм.

Императорът така и не усети, кога Сянката се разля и се разпръсна сред естествените сенки на релефа. Вятрът се бе засилил и понесе вихрушка пясък нанякъде. Повей като въздишка изстена в носа на корпуса на Акула.

       ,-~~-.___.
      / |  '     \
     (  )         0          It was a dark and stormy night...*
      \_/-, ,----'
         ====           //
        /  \-'~;    /~~~(O)
       /  __/~|   /       |
     =(  _____| (_________|

* От романа “Пол Клифърд” на Едуард Баулър-Литън, Барон Литън Първи

32. die

дни и нощи безпросветни
а гората е от тръни
храстите шептят
със медни цветове
има ли петел
на който
да препускам във нощта
има ли
луна
или това
е просто
следваща несбъдната мечта

луна?

пиян съм
и съм влюбен в теб
и не ща да мисля за това
което трябвало е да се случи с нас
погледни ме, направи ме господар
на луната и звездите и небето
и на всички грешни небеса
във мига във който дяволът
ме чука върху
задната седалка
на свойта шибана кола

може би мигът ще спре
може би това е тя
може би мигът ще спре
може просто да умра

сега
се чувствам жив
заради това
че ти си жива
че си там
това е смисъла
това е сила
това е любовта
това е
сексът
и мечтата
и това е шибана луна

(10x to NIN)